Тревожно
Луната се е скрила,
тъмно е навън,
тревогите си носиш,
на две си се превила
и всичко е като в кошмарен сън.
Стена си изградила
за защита от злостта,
но с ръце ще я разбия
и ще изградя в нея
чисто новичка врата.
Ще те поведа аз тихо,
ще ти покажа звездното небе.
Нека всеки в теб да види
усмихнато, щастливо
мъничко дете.
Тревогите ще свалиш,
като стара дрипа в калта,
с доброто ще се хвалиш
от днес до края на света!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
