Тревожно
Луната се е скрила,
тъмно е навън,
тревогите си носиш,
на две си се превила
и всичко е като в кошмарен сън.
Стена си изградила
за защита от злостта,
но с ръце ще я разбия
и ще изградя в нея
чисто новичка врата.
Ще те поведа аз тихо,
ще ти покажа звездното небе.
Нека всеки в теб да види
усмихнато, щастливо
мъничко дете.
Тревогите ще свалиш,
като стара дрипа в калта,
с доброто ще се хвалиш
от днес до края на света!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
с много доброта написано...сърдечен поздрав...