11 авг. 2012 г., 13:26

Три

728 0 1

 

 

 

 

 

три писма се забиха

в сърцето ми

трогателни са буквите

още

умират

всички звездни виталности

в сравнение

с думите

усети тишината

във мен

чак тогава ми казвай

здравей

поправи

скептичния покрив

на илюзорното

после ме виж

три кубика доверие

се стичат в следите ми

като че ли постоянно е време

да помълчим

стрелките се късат

отвътре

три милиметра ме делят

от следобедната ти душевност

последователните нощи

са три

там спят

прецъфтели заложби

и трепети

в ла минор

три цигари не стигат

да проумея липсата

 

дишам

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...