11.08.2012 г., 13:26

Три

722 0 1

 

 

 

 

 

три писма се забиха

в сърцето ми

трогателни са буквите

още

умират

всички звездни виталности

в сравнение

с думите

усети тишината

във мен

чак тогава ми казвай

здравей

поправи

скептичния покрив

на илюзорното

после ме виж

три кубика доверие

се стичат в следите ми

като че ли постоянно е време

да помълчим

стрелките се късат

отвътре

три милиметра ме делят

от следобедната ти душевност

последователните нощи

са три

там спят

прецъфтели заложби

и трепети

в ла минор

три цигари не стигат

да проумея липсата

 

дишам

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...