11 ago 2012, 13:26

Три

  Poesía
727 0 1

 

 

 

 

 

три писма се забиха

в сърцето ми

трогателни са буквите

още

умират

всички звездни виталности

в сравнение

с думите

усети тишината

във мен

чак тогава ми казвай

здравей

поправи

скептичния покрив

на илюзорното

после ме виж

три кубика доверие

се стичат в следите ми

като че ли постоянно е време

да помълчим

стрелките се късат

отвътре

три милиметра ме делят

от следобедната ти душевност

последователните нощи

са три

там спят

прецъфтели заложби

и трепети

в ла минор

три цигари не стигат

да проумея липсата

 

дишам

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...