25 сент. 2010 г., 22:03

Три секунди

699 0 2

Сграбчи ме
и ме хвърли в скалите -
по острите камънаци
и хлъзгав мъх.

Не очаквах,
че така ще постъпиш,
след теб като тръгнах,
почти без дъх.

Морето долу
жадно ме дръпна -
да посоли нараненото
и сърцето ми спря.

Ти отгоре гледаше,
след което си тръгна,
оставяйки ме сама.

Бях забравила вкъщи
спасителната жилетка
и се удавих почти за миг.

Три секунди след като
си помислих "О, Господи!
Той не чу моя вик!"

Предпочете някоя чайка
с крясък 
да ме спаси,

а вълните
да ме люшкат блестящи
под слънчевите лъчи.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...