Sep 25, 2010, 10:03 PM

Три секунди

  Poetry » Other
704 0 2

Сграбчи ме
и ме хвърли в скалите -
по острите камънаци
и хлъзгав мъх.

Не очаквах,
че така ще постъпиш,
след теб като тръгнах,
почти без дъх.

Морето долу
жадно ме дръпна -
да посоли нараненото
и сърцето ми спря.

Ти отгоре гледаше,
след което си тръгна,
оставяйки ме сама.

Бях забравила вкъщи
спасителната жилетка
и се удавих почти за миг.

Три секунди след като
си помислих "О, Господи!
Той не чу моя вик!"

Предпочете някоя чайка
с крясък 
да ме спаси,

а вълните
да ме люшкат блестящи
под слънчевите лъчи.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...