25.09.2010 г., 22:03

Три секунди

698 0 2

Сграбчи ме
и ме хвърли в скалите -
по острите камънаци
и хлъзгав мъх.

Не очаквах,
че така ще постъпиш,
след теб като тръгнах,
почти без дъх.

Морето долу
жадно ме дръпна -
да посоли нараненото
и сърцето ми спря.

Ти отгоре гледаше,
след което си тръгна,
оставяйки ме сама.

Бях забравила вкъщи
спасителната жилетка
и се удавих почти за миг.

Три секунди след като
си помислих "О, Господи!
Той не чу моя вик!"

Предпочете някоя чайка
с крясък 
да ме спаси,

а вълните
да ме люшкат блестящи
под слънчевите лъчи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....