5 мая 2010 г., 10:32

Тридесет

998 0 0

Минава време. Превалихме трийсетте.

Минава време. Остаряхме ли, приятелю...

Как живяхме до сега -

на мотора и все на път.

В болка, радост и тъга,

в наше истинско приятелство.

 

Миналите дни - тридесет години.

Времето лети, неусетно мина.

Наште младини...

Още съм с мотор, карам като вятър.

Още съм герой в романтичен театър.

Миналите дни...

 

Минава време. Трийсет сребърни лета.

Нима след време ще пораснеме, приятелю?

Как я караме сега – на мотора пак на път.

В болка радост и тъга

не прощаваме предателство.

 

Минава време.

Ще пораснем ли, приятелю?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Марков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...