5.05.2010 г., 10:32

Тридесет

995 0 0

Минава време. Превалихме трийсетте.

Минава време. Остаряхме ли, приятелю...

Как живяхме до сега -

на мотора и все на път.

В болка, радост и тъга,

в наше истинско приятелство.

 

Миналите дни - тридесет години.

Времето лети, неусетно мина.

Наште младини...

Още съм с мотор, карам като вятър.

Още съм герой в романтичен театър.

Миналите дни...

 

Минава време. Трийсет сребърни лета.

Нима след време ще пораснеме, приятелю?

Как я караме сега – на мотора пак на път.

В болка радост и тъга

не прощаваме предателство.

 

Минава време.

Ще пораснем ли, приятелю?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Марков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...