5.05.2010 г., 10:32

Тридесет

994 0 0

Минава време. Превалихме трийсетте.

Минава време. Остаряхме ли, приятелю...

Как живяхме до сега -

на мотора и все на път.

В болка, радост и тъга,

в наше истинско приятелство.

 

Миналите дни - тридесет години.

Времето лети, неусетно мина.

Наште младини...

Още съм с мотор, карам като вятър.

Още съм герой в романтичен театър.

Миналите дни...

 

Минава време. Трийсет сребърни лета.

Нима след време ще пораснеме, приятелю?

Как я караме сега – на мотора пак на път.

В болка радост и тъга

не прощаваме предателство.

 

Минава време.

Ще пораснем ли, приятелю?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Марков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...