Триптих: Спомени...
1.
Не сме наивни, нито луди,
но все край пламъка кръжим
от миналите си заблуди --
с надежда нещо да спасим...
Дори крилата ни изгарят
и страшно много ни боли,
а пак не вярваме, че Краят
възможен е и днес, нали!...
2.
На утрото възбуденият хлад
подмами ме навън, където вече
над целия, все още сънен, свят
мъгла далеч се стелеше... Далече...
Понеже вярвах аз във утринта,
проклех навеки тягостните нóщи
и тръгнах сам да търся Любовта,
и радвах се, че млад и здрав съм още...
Там нейде в тази утринна мъгла
тя мержелее се като химера,
но вярвам, че кога да е, кога –
не е възможно да не я намеря...
... но моля се: във оня чуден ден,
когато сам навярно ще я стигна:
да има още много ярост в мен,
а и желания, и мъжка сила!...
3.
Единствено със водни ѝскри
облечена, излезе от морето,
а аз изтръпнах ужасен от риска --
да ослепея, ако я погледна...
... но тя отмина дръзко, грациозно
и в шлейфа от възторженост след нея –
закрета тъжно хромата възможност,
че да я срещна пак, ще доживея!...
Едно време в Океана
© Коста Качев Все права защищены