Feb 15, 2020, 11:11 AM

Триптих: Спомени...

  Poetry » Other
870 0 0

Триптих: Спомени...

 

1.

Не сме наивни, нито луди,

но все край пламъка кръжим

от миналите си заблуди --

с надежда нещо да спасим...

 

Дори крилата ни изгарят

и страшно много ни боли,

а пак не вярваме, че Краят

възможен е и днес, нали!...

 

2.

На утрото възбуденият хлад

подмами ме навън, където вече

над целия, все още сънен, свят

мъгла далеч се стелеше... Далече...

 

Понеже вярвах аз във утринта,

проклех навеки тягостните нóщи

и тръгнах сам да търся Любовта,

и радвах се, че млад и здрав съм още...

 

Там нейде в тази утринна мъгла

тя мержелее се като химера,

но вярвам, че кога да е, кога –

не е възможно да не я намеря...

 

... но моля се: във оня чуден ден,

когато сам навярно ще я стигна:

да има още много ярост в мен,

а и желания, и мъжка сила!...

 

3.

Единствено със водни ѝскри

облечена, излезе от морето,

а аз изтръпнах ужасен от риска --

да ослепея, ако я погледна...

 

... но тя отмина дръзко, грациозно

и в шлейфа от възторженост след нея –

закрета тъжно хромата възможност,

че да я срещна пак, ще доживея!...

 

Едно време в Океана

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...