Триптих: Спомени...

1.

Не сме наивни, нито луди,

но все край пламъка кръжим

от миналите си заблуди --

с надежда нещо да спасим...

Дори крилата ни изгарят

и страшно много ни боли,

а пак не вярваме, че Краят

възможен е и днес, нали!...

2.

На утрото възбуденият хлад

подмами ме навън, където вече

над целия, все още сънен, свят

мъгла далеч се стелеше... Далече...

Понеже вярвах аз във утринта,

проклех навеки тягостните нóщи

и тръгнах сам да търся Любовта,

и радвах се, че млад и здрав съм още...

Там нейде в тази утринна мъгла

тя мержелее се като химера,

но вярвам, че кога да е, кога –

не е възможно да не я намеря...

... но моля се: във оня чуден ден,

когато сам навярно ще я стигна:

да има още много ярост в мен,

а и желания, и мъжка сила!...

3.

Единствено със водни ѝскри

облечена, излезе от морето,

а аз изтръпнах ужасен от риска --

да ослепея, ако я погледна...

... но тя отмина дръзко, грациозно

и в шлейфа от възторженост след нея –

закрета тъжно хромата възможност,

че да я срещна пак, ще доживея!...

Едно време в Океана