5 янв. 2010 г., 10:01

Триптих за началото и края

610 0 1

Не беше стон,

        нито болка,

не беше мимолетно чувство.

В началото не беше словото,

            а любовта -

между двете начала Той и Тя.

Без да се съобразяват,

с безмолекулното пространство,

с нищото -

         сляха се

и се роди Света.

... и края,

всъщност,

край нямаше -

само омраза,

застиваща в жилите.

Започна бавно да се промъква

между Нея и Него

и да поглъща  бавно с наслада -

            Света.

 И се изкривиха пространствата,

и времето спря,

и трябваше да се започне

      отначало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jivka Koleva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...