Не беше стон,

        нито болка,

не беше мимолетно чувство.

В началото не беше словото,

            а любовта -

между двете начала Той и Тя.

Без да се съобразяват,

с безмолекулното пространство,

с нищото -

         сляха се

и се роди Света.

... и края,

всъщност,

край нямаше -

само омраза,

застиваща в жилите.

Започна бавно да се промъква

между Нея и Него

и да поглъща  бавно с наслада -

            Света.

 И се изкривиха пространствата,

и времето спря,

и трябваше да се започне

      отначало.