5.01.2010 г., 10:01

Триптих за началото и края

607 0 1

Не беше стон,

        нито болка,

не беше мимолетно чувство.

В началото не беше словото,

            а любовта -

между двете начала Той и Тя.

Без да се съобразяват,

с безмолекулното пространство,

с нищото -

         сляха се

и се роди Света.

... и края,

всъщност,

край нямаше -

само омраза,

застиваща в жилите.

Започна бавно да се промъква

между Нея и Него

и да поглъща  бавно с наслада -

            Света.

 И се изкривиха пространствата,

и времето спря,

и трябваше да се започне

      отначало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...