Jan 5, 2010, 10:01 AM

Триптих за началото и края

605 0 1

Не беше стон,

        нито болка,

не беше мимолетно чувство.

В началото не беше словото,

            а любовта -

между двете начала Той и Тя.

Без да се съобразяват,

с безмолекулното пространство,

с нищото -

         сляха се

и се роди Света.

... и края,

всъщност,

край нямаше -

само омраза,

застиваща в жилите.

Започна бавно да се промъква

между Нея и Него

и да поглъща  бавно с наслада -

            Света.

 И се изкривиха пространствата,

и времето спря,

и трябваше да се започне

      отначало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jivka Koleva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...