3 июн. 2022 г., 16:59  

Трите стъпала на сбогуването

540 5 7

ТРИТЕ СТЪПАЛА НА СБОГУВАНЕТО

 

Небесен сок в кръвта ми ври.

Но трудно е да се опише мракът?

Чертите на раздялата са три,

преминах две – а в третата се свлякох.

 

Познавам самотата до детайл –

до буквите във всяка къса сричка.

Едва ли съм заслужила медал –

единствено защото те обичам?

 

Не е геройство да останеш сам,

но после трябват сили – да се върнеш

в съвсем враждебен неприютен свят.

Където няма кой да те прегърне.

 

Простих на себе си, че съм вина –

която дълго може би ще носиш.

След мен нахлу безкрайна тишина –

родена с неудобните въпроси.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...