Трите стъпала на сбогуването
ТРИТЕ СТЪПАЛА НА СБОГУВАНЕТО
Небесен сок в кръвта ми ври.
Но трудно е да се опише мракът?
Чертите на раздялата са три,
преминах две – а в третата се свлякох.
Познавам самотата до детайл –
до буквите във всяка къса сричка.
Едва ли съм заслужила медал –
единствено защото те обичам?
Не е геройство да останеш сам,
но после трябват сили – да се върнеш
в съвсем враждебен неприютен свят.
Където няма кой да те прегърне.
Простих на себе си, че съм вина –
която дълго може би ще носиш.
След мен нахлу безкрайна тишина –
родена с неудобните въпроси.
© Валентина Йотова All rights reserved.
