3.06.2022 г., 16:59  

Трите стъпала на сбогуването

539 5 7

ТРИТЕ СТЪПАЛА НА СБОГУВАНЕТО

 

Небесен сок в кръвта ми ври.

Но трудно е да се опише мракът?

Чертите на раздялата са три,

преминах две – а в третата се свлякох.

 

Познавам самотата до детайл –

до буквите във всяка къса сричка.

Едва ли съм заслужила медал –

единствено защото те обичам?

 

Не е геройство да останеш сам,

но после трябват сили – да се върнеш

в съвсем враждебен неприютен свят.

Където няма кой да те прегърне.

 

Простих на себе си, че съм вина –

която дълго може би ще носиш.

След мен нахлу безкрайна тишина –

родена с неудобните въпроси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....