Тройно сенрю, Загубо моя
Моите загуби все са безумни,
заблудени в лабиринта на къщите.
Събудих се в Царството на думите
и вярвам в красивите, всъщност.
Животът ми, между села,
татуира: "Да оживея!"
Загубо моя, ела
под асмата да ми попееш...
Обичта ти прегръщам в стиха...
Котката, дето хитрува...
На прага ти съм... Стоя...
И не знаеш какво ми струва...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены