Моите загуби все са безумни,
заблудени в лабиринта на къщите.
Събудих се в Царството на думите
и вярвам в красивите, всъщност.
Животът ми, между села,
татуира: "Да оживея!"
Загубо моя, ела
под асмата да ми попееш...
Обичта ти прегръщам в стиха...
Котката, дето хитрува...
На прага ти съм... Стоя...
И не знаеш какво ми струва...
© Красимир Дяков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
