3 февр. 2017 г., 13:07

Трудна съдба

748 0 0

През портала на времето преминал в галоп,

но съвместил своето битие с наличната страст.

Престрадални   поеми  написал  в трудни,

изящни моменти  на устрем, самота и силни чувства.

Тежък  избор  в  нашето съвремие.

Как е посмял Яворов да се впусне в този лабиринт?

Едва ли ще ни каже някой?

Такава  е  била съдбата му.

Неблагосклонна, объркана, страдалческа.

Мина и Лора са го стимулирали, но за какво?

Едва ли някой ще разбере истината?

Стихия над огнено зарево.

Ти не преставаш, поете наш,

и  днес  да  ни удивляваш.

Трудна съдба.

Поклон.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....