3.02.2017 г., 13:07

Трудна съдба

737 0 0

През портала на времето преминал в галоп,

но съвместил своето битие с наличната страст.

Престрадални   поеми  написал  в трудни,

изящни моменти  на устрем, самота и силни чувства.

Тежък  избор  в  нашето съвремие.

Как е посмял Яворов да се впусне в този лабиринт?

Едва ли ще ни каже някой?

Такава  е  била съдбата му.

Неблагосклонна, объркана, страдалческа.

Мина и Лора са го стимулирали, но за какво?

Едва ли някой ще разбере истината?

Стихия над огнено зарево.

Ти не преставаш, поете наш,

и  днес  да  ни удивляваш.

Трудна съдба.

Поклон.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....