3.02.2017 г., 13:07

Трудна съдба

746 0 0

През портала на времето преминал в галоп,

но съвместил своето битие с наличната страст.

Престрадални   поеми  написал  в трудни,

изящни моменти  на устрем, самота и силни чувства.

Тежък  избор  в  нашето съвремие.

Как е посмял Яворов да се впусне в този лабиринт?

Едва ли ще ни каже някой?

Такава  е  била съдбата му.

Неблагосклонна, объркана, страдалческа.

Мина и Лора са го стимулирали, но за какво?

Едва ли някой ще разбере истината?

Стихия над огнено зарево.

Ти не преставаш, поете наш,

и  днес  да  ни удивляваш.

Трудна съдба.

Поклон.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...