Имахте нужда да се гаврите с труп.

Някой, който не издава и звук.

Някой с големи безмълвни очи,

чиято история да съчините сами.

На пръв поглед моят бе най-подходящ.

Не създаващ проблеми, глух и незрящ?

Но когато отказах да участвам в това,

което ми готвеше вашата Съдба,

се превърнах в чудовище грозно, във Звяра,

застрашаващ  световния мир със поквара.

Имахте нужда да изгаряте клади.

Да бъдете Прави, Щастливи  и Млади...

От мирис на мъртво месо да крещите

в екстаз, че с пари се купуват мечтите.

След всеки погубен да палите свещи.

Да хулите другите колко са грешни.

Зографисвайки храмове с облика свой,

да ставате днешните наши герои.

Трупът се отказа от главната роля.

(с поклон я отстъпвам, без да се моля)

Пред вас да съм праведна хич не държа.

За мене са важни други неща.

Те се пишат с думи чисти и прости:

ХЛЯБ, НАДЕЖДА И ГОСПОД.