Jun 22, 2010, 10:28 PM

Труп

  Poetry » Other
1K 0 1

Имахте нужда да се гаврите с труп.

Някой, който не издава и звук.

Някой с големи безмълвни очи,

чиято история да съчините сами.

На пръв поглед моят бе най-подходящ.

Не създаващ проблеми, глух и незрящ?

Но когато отказах да участвам в това,

което ми готвеше вашата Съдба,

се превърнах в чудовище грозно, във Звяра,

застрашаващ  световния мир със поквара.

Имахте нужда да изгаряте клади.

Да бъдете Прави, Щастливи  и Млади...

От мирис на мъртво месо да крещите

в екстаз, че с пари се купуват мечтите.

След всеки погубен да палите свещи.

Да хулите другите колко са грешни.

Зографисвайки храмове с облика свой,

да ставате днешните наши герои.

 

Трупът се отказа от главната роля.

(с поклон я отстъпвам, без да се моля)

Пред вас да съм праведна хич не държа.

За мене са важни други неща.

Те се пишат с думи чисти и прости:

ХЛЯБ, НАДЕЖДА И ГОСПОД.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ,,ХЛЯБ, НАДЕЖДА И ГОСПОД''

    !!!

    Този стих задъхва като го четеш...
    Без думи съм!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...