Имахте нужда да се гаврите с труп.
Някой, който не издава и звук.
Някой с големи безмълвни очи,
чиято история да съчините сами.
На пръв поглед моят бе най-подходящ.
Не създаващ проблеми, глух и незрящ?
Но когато отказах да участвам в това,
което ми готвеше вашата Съдба,
се превърнах в чудовище грозно, във Звяра,
застрашаващ световния мир със поквара.
Имахте нужда да изгаряте клади.
Да бъдете Прави, Щастливи и Млади...
От мирис на мъртво месо да крещите
в екстаз, че с пари се купуват мечтите.
След всеки погубен да палите свещи.
Да хулите другите колко са грешни.
Зографисвайки храмове с облика свой,
да ставате днешните наши герои.
Трупът се отказа от главната роля.
(с поклон я отстъпвам, без да се моля)
Пред вас да съм праведна хич не държа.
За мене са важни други неща.
Те се пишат с думи чисти и прости:
ХЛЯБ, НАДЕЖДА И ГОСПОД.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
!!!
Този стих задъхва като го четеш...
Без думи съм!