Тръгна си...

Волна птица може би исках аз да бъда.
Да се рея нависоко в небесата,

да избягам от света и да се потопя в наслада.

Всичко лошо да прокудя и да съм вовеки със ятата.

Кацнах леко на брега на мъничка река.
Жадна бях, да пия исках.
Но насреща ми ръка.
Нежна, здрава, силна… мъжка, да се сгуша в нея исках.

Грешката направих, очите вдигнах и там останах.
Занемяла от болката…
Сърцето ми… о, то се срина. Аз го сринах!

Мъжът погали ме, веднъж, дваж, а после тръгна си.
А аз останах там, на брега… занемяла, оглушала…
Гледах как тръгва си…

От мен…