Aug 23, 2012, 9:43 AM

Тръгна си...

  Poetry » Love
938 0 0

Тръгна си...

 

Волна птица може би исках аз да бъда.
Да се рея нависоко в небесата,

да избягам от света и да се потопя в наслада.

Всичко лошо да прокудя и да съм вовеки със ятата.

 

Кацнах леко на брега на мъничка река.
Жадна бях, да пия исках.
Но насреща ми ръка.
Нежна, здрава, силна… мъжка, да се сгуша в нея исках.

 

Грешката направих, очите вдигнах и там останах.
Занемяла от болката…
Сърцето ми… о, то се срина. Аз го сринах!

 

Мъжът погали ме, веднъж, дваж, а после тръгна си.
А аз останах там, на брега… занемяла, оглушала…
Гледах как тръгва си…

От мен…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...