24 янв. 2010 г., 23:23

Тръгна си и небето заплака

979 0 3

Тръгна си днес,

небето заплака -

скри следите

от моите сълзи.

 

Остави ме там -

на гарата да чакам,

завръщането твое

в идните дни.

 

И само времето знае как страдам,

и то ще се оправи, помни -

щом усети, че влакът пристига,

щом зърна твоите очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • гарите са хубаво нещо, когато посрещаш някого, но не и когато се налага да го изпращаш, но усмихни се
  • Само времето ни учи как да продължим с другия или без него!
  • Алекс радвам се, че се завърна в откровения!Здравей след дълго време!И нека вече и до двете Ви няма сълзи и мъка!Нека вече всичко върви само с радост и усмивки!Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....