24 янв. 2010 г., 23:23

Тръгна си и небето заплака

986 0 3

Тръгна си днес,

небето заплака -

скри следите

от моите сълзи.

 

Остави ме там -

на гарата да чакам,

завръщането твое

в идните дни.

 

И само времето знае как страдам,

и то ще се оправи, помни -

щом усети, че влакът пристига,

щом зърна твоите очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • гарите са хубаво нещо, когато посрещаш някого, но не и когато се налага да го изпращаш, но усмихни се
  • Само времето ни учи как да продължим с другия или без него!
  • Алекс радвам се, че се завърна в откровения!Здравей след дълго време!И нека вече и до двете Ви няма сълзи и мъка!Нека вече всичко върви само с радост и усмивки!Поздрави!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...