24 янв. 2010 г., 23:23

Тръгна си и небето заплака

983 0 3

Тръгна си днес,

небето заплака -

скри следите

от моите сълзи.

 

Остави ме там -

на гарата да чакам,

завръщането твое

в идните дни.

 

И само времето знае как страдам,

и то ще се оправи, помни -

щом усети, че влакът пристига,

щом зърна твоите очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • гарите са хубаво нещо, когато посрещаш някого, но не и когато се налага да го изпращаш, но усмихни се
  • Само времето ни учи как да продължим с другия или без него!
  • Алекс радвам се, че се завърна в откровения!Здравей след дълго време!И нека вече и до двете Ви няма сълзи и мъка!Нека вече всичко върви само с радост и усмивки!Поздрави!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....