Jan 24, 2010, 11:23 PM

Тръгна си и небето заплака

Poetry » Love

982 0 3

Тръгна си днес,

небето заплака -

скри следите

от моите сълзи.

Остави ме там -

на гарата да чакам,

завръщането твое

в идните дни.

И само времето знае как страдам,

и то ще се оправи, помни -

щом усети, че влакът пристига,

щом зърна твоите очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vezna (Мир)

гарите са хубаво нещо, когато посрещаш някого, но не и когато се налага да го изпращаш, но усмихни се

2010-01-26T09:01:17+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Само времето ни учи как да продължим с другия или без него!

2010-01-25T16:55:35+02:00
energi4nata (Ребека Иванова)

Алекс радвам се, че се завърна в откровения!Здравей след дълго време!И нека вече и до двете Ви няма сълзи и мъка!Нека вече всичко върви само с радост и усмивки!Поздрави!

2010-01-25T16:39:21+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0