Jan 24, 2010, 11:23 PM

Тръгна си и небето заплака

Poetry » Love

977 0 3

Тръгна си днес,

небето заплака -

скри следите

от моите сълзи.

Остави ме там -

на гарата да чакам,

завръщането твое

в идните дни.

И само времето знае как страдам,

и то ще се оправи, помни -

щом усети, че влакът пристига,

щом зърна твоите очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vezna (Мир)

гарите са хубаво нещо, когато посрещаш някого, но не и когато се налага да го изпращаш, но усмихни се

2010-01-26T09:01:17+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Само времето ни учи как да продължим с другия или без него!

2010-01-25T16:55:35+02:00
energi4nata (Ребека Иванова)

Алекс радвам се, че се завърна в откровения!Здравей след дълго време!И нека вече и до двете Ви няма сълзи и мъка!Нека вече всичко върви само с радост и усмивки!Поздрави!

2010-01-25T16:39:21+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0