Тръгна си днес,
небето заплака -
скри следите
от моите сълзи.
Остави ме там -
на гарата да чакам,
завръщането твое
в идните дни.
И само времето знае как страдам,
и то ще се оправи, помни -
щом усети, че влакът пристига,
щом зърна твоите очи.
© Александра Василева Всички права запазени