Тръгвам пак да те търся
на Рая
Знам, че те няма - търсих те.
Сто пъти ходих до извора пеш.
Живата вода беше свършила...
В храма запалих последната свещ.
Много исках да зърна лицето ти,
да си спомня, а после да питам...
Няма истина по рецепта -
безадресна почивка след скитане...
Скитах дълго и много разпитвах.
После споменен дъжд ме валя
и отровни мълви ме подритваха...
После - сякаш времето спря -
от умора пресипна молитвата...
Всяка вечер прощавам на болката.
Всяка нощ във съня ми живееш.
Всяка сутрин сърцето отново
тръгва пак по следите от вчера...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
