Dec 15, 2007, 10:46 PM

Тръгвам пак да те търся

  Poetry » Other
1K 0 25
 

           на Рая

 

Знам, че те няма - търсих те.

Сто пъти ходих до извора пеш.

Живата вода беше свършила...

В храма запалих последната свещ.

 

Много исках да зърна лицето ти,

да си спомня, а после да питам...

Няма истина по рецепта -

безадресна почивка след скитане...

 

Скитах дълго и много разпитвах.

После споменен дъжд ме валя

и отровни мълви ме подритваха...

После - сякаш  времето спря -

от умора пресипна молитвата...

 

Всяка вечер прощавам на болката.

Всяка нощ  във съня ми живееш.

Всяка сутрин сърцето отново

тръгва пак по следите от вчера...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...