Тръгвам пак да те търся
на Рая
Знам, че те няма - търсих те.
Сто пъти ходих до извора пеш.
Живата вода беше свършила...
В храма запалих последната свещ.
Много исках да зърна лицето ти,
да си спомня, а после да питам...
Няма истина по рецепта -
безадресна почивка след скитане...
Скитах дълго и много разпитвах.
После споменен дъжд ме валя
и отровни мълви ме подритваха...
После - сякаш времето спря -
от умора пресипна молитвата...
Всяка вечер прощавам на болката.
Всяка нощ във съня ми живееш.
Всяка сутрин сърцето отново
тръгва пак по следите от вчера...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
