17 мар. 2010 г., 21:10

Трънче в душата

1.1K 0 18

Аз съм трънче в петата ти черна и грапава,

ежедневно те боцкам и тласкам напред,

омагьосвам те с нежност, с любов те наказвам

и опитвам да сложа в живота ти ред.

 

Забранявам от днес да говориш за болести,

за това, че си чукнал четиридесет и пет,

че в студа се обаждали старите кости,

че си беден и нямаш пари и късмет.

 

Имаш купища злато - разпалени залези,

имаш вятър в косите, потомство и дом,

топли думи, които на друг не са казвани

и разцъфнало цвете под твоя балкон.

 

Имаш пътища нови и утрешно лято,

две мазолести длани и бистра глава,

имаш мен - неизменното трънче в душата

и живот - да се радваш на всичко това!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...