17.03.2010 г., 21:10

Трънче в душата

1.1K 0 18

Аз съм трънче в петата ти черна и грапава,

ежедневно те боцкам и тласкам напред,

омагьосвам те с нежност, с любов те наказвам

и опитвам да сложа в живота ти ред.

 

Забранявам от днес да говориш за болести,

за това, че си чукнал четиридесет и пет,

че в студа се обаждали старите кости,

че си беден и нямаш пари и късмет.

 

Имаш купища злато - разпалени залези,

имаш вятър в косите, потомство и дом,

топли думи, които на друг не са казвани

и разцъфнало цвете под твоя балкон.

 

Имаш пътища нови и утрешно лято,

две мазолести длани и бистра глава,

имаш мен - неизменното трънче в душата

и живот - да се радваш на всичко това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...