29 мар. 2016 г., 09:29

Тук и сега

1K 1 16

Днес избрах си да скитам по бистрия смях на росата,
да се къпя в искрите горещи на огнени клади
и да бродя, без път и сама, през дъха на полята,
и да вдишвам зеления сън на цъфтящи ливади.

Само тук и сега, само този ден носи ми сила
да обичам света, да танцувам с дъжда, да раздавам
на слепците - лъчи, на бедняци -  небета от свила,
като светла зора над върхари в мъгла да изгрявам.

Имам всичко и знам -  някой луд пророк тъй ме ориса,
да осъмвам честита, озарена с любов и надежда,
да живея на бликнали извори с песните чисти,
да заплитам красиви съдби с лунна сребърна прежда.

На вселенския вятър юздите съм стиснала здраво,
нейде скрито захвърлих на досадния делник хомота
и превих се в поклон пред най-святото, истинно право - 
да не вярвам в смъртта. Тя е просто портал към живота.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса,а краят е начало браво !
  • Прекрасно! Поздрави!
  • Жизнерадостно, лъчезарно... Поздравления!
  • Наистина всичко се случва тук и сега. В стихотворението има толкова много жизненост и добродетелност! Няма как да е иначе, защото смисълът му е на светлинно разстояние от пораженческото и вегетиращо „живея ден за ден”.
  • Много хубава творба, впечатляващ финал! Браво!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...