Mar 29, 2016, 9:29 AM

Тук и сега

  Poetry
1K 1 16

Днес избрах си да скитам по бистрия смях на росата,
да се къпя в искрите горещи на огнени клади
и да бродя, без път и сама, през дъха на полята,
и да вдишвам зеления сън на цъфтящи ливади.

Само тук и сега, само този ден носи ми сила
да обичам света, да танцувам с дъжда, да раздавам
на слепците - лъчи, на бедняци -  небета от свила,
като светла зора над върхари в мъгла да изгрявам.

Имам всичко и знам -  някой луд пророк тъй ме ориса,
да осъмвам честита, озарена с любов и надежда,
да живея на бликнали извори с песните чисти,
да заплитам красиви съдби с лунна сребърна прежда.

На вселенския вятър юздите съм стиснала здраво,
нейде скрито захвърлих на досадния делник хомота
и превих се в поклон пред най-святото, истинно право - 
да не вярвам в смъртта. Тя е просто портал към живота.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса,а краят е начало браво !
  • Прекрасно! Поздрави!
  • Жизнерадостно, лъчезарно... Поздравления!
  • Наистина всичко се случва тук и сега. В стихотворението има толкова много жизненост и добродетелност! Няма как да е иначе, защото смисълът му е на светлинно разстояние от пораженческото и вегетиращо „живея ден за ден”.
  • Много хубава творба, впечатляващ финал! Браво!

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...