29.03.2016 г., 9:29

Тук и сега

989 1 16

Днес избрах си да скитам по бистрия смях на росата,
да се къпя в искрите горещи на огнени клади
и да бродя, без път и сама, през дъха на полята,
и да вдишвам зеления сън на цъфтящи ливади.

Само тук и сега, само този ден носи ми сила
да обичам света, да танцувам с дъжда, да раздавам
на слепците - лъчи, на бедняци -  небета от свила,
като светла зора над върхари в мъгла да изгрявам.

Имам всичко и знам -  някой луд пророк тъй ме ориса,
да осъмвам честита, озарена с любов и надежда,
да живея на бликнали извори с песните чисти,
да заплитам красиви съдби с лунна сребърна прежда.

На вселенския вятър юздите съм стиснала здраво,
нейде скрито захвърлих на досадния делник хомота
и превих се в поклон пред най-святото, истинно право - 
да не вярвам в смъртта. Тя е просто портал към живота.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса,а краят е начало браво !
  • Прекрасно! Поздрави!
  • Жизнерадостно, лъчезарно... Поздравления!
  • Наистина всичко се случва тук и сега. В стихотворението има толкова много жизненост и добродетелност! Няма как да е иначе, защото смисълът му е на светлинно разстояние от пораженческото и вегетиращо „живея ден за ден”.
  • Много хубава творба, впечатляващ финал! Браво!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...