29.03.2016 г., 9:29

Тук и сега

990 1 16

Днес избрах си да скитам по бистрия смях на росата,
да се къпя в искрите горещи на огнени клади
и да бродя, без път и сама, през дъха на полята,
и да вдишвам зеления сън на цъфтящи ливади.

Само тук и сега, само този ден носи ми сила
да обичам света, да танцувам с дъжда, да раздавам
на слепците - лъчи, на бедняци -  небета от свила,
като светла зора над върхари в мъгла да изгрявам.

Имам всичко и знам -  някой луд пророк тъй ме ориса,
да осъмвам честита, озарена с любов и надежда,
да живея на бликнали извори с песните чисти,
да заплитам красиви съдби с лунна сребърна прежда.

На вселенския вятър юздите съм стиснала здраво,
нейде скрито захвърлих на досадния делник хомота
и превих се в поклон пред най-святото, истинно право - 
да не вярвам в смъртта. Тя е просто портал към живота.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса,а краят е начало браво !
  • Прекрасно! Поздрави!
  • Жизнерадостно, лъчезарно... Поздравления!
  • Наистина всичко се случва тук и сега. В стихотворението има толкова много жизненост и добродетелност! Няма как да е иначе, защото смисълът му е на светлинно разстояние от пораженческото и вегетиращо „живея ден за ден”.
  • Много хубава творба, впечатляващ финал! Браво!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...