16 дек. 2018 г., 00:26

Тук съм. 

  Поэзия
1427 7 11

Дарители на слава и на чувства

дарители на святост и любов...

Отчаяни свидетели на време...

а може би и на живот!?

 

Самотници... Служители на Бога

Учители на добрина...

Къде са... вярата в народа

къде е нашта добрина!?

 

Вятърът студен, напомня

че любовта на нокът се крепи...

Не се отчайваи той ми казва.

Човек си... такъв си остани.

 

Безкрила птица, опитва се да полети...

Нещастникът крила разперва...

Любителят, надеждата крепи...

А самозванецът е цар на мрака.

 

Какво ли е да го почувстваш...

живота... не само своят но и на врагът.

Тоз същият от който ти се струва

че потъва ни светът.

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ви Благодаля момичета за споделеното със мен стихотворение!Топли прегръдки и хубав ден от мен!Веси☺,Миме☺!!!
  • Браво. Какво и да напишеш, твоят стремеж е да разгадават, разбираш и уважаваш околните. Така те чувствам аз.
  • Малцина го умеят това, Ачо - да се поставиш на мястото на другия, да се опиташ да видиш това, което той вижда и да почустваш това, което той чувства. Поздравления за страхотния стих!
  • Благодаря Влади!Стискам ти ръка Приятелю!
  • Благодаря мила ,Илияна !!!☺
  • Благодаря Ангел! Стихотворението ти ми легна на сърцето. Хубава неделя!
  • Благодаря на всички от сърце !За коментарите и любимите!Прегръдки на всички!
  • Ех, Ачо...
  • Бъди и чувствай! Поздравления!
  • Опитал си се да почувстваш целият свят Приятелю с неговите надежди,радости и тегоби.И се е получило нещо впечатляващо.
    Весели празници в предстоящите декемврийски дни!
Предложения
: ??:??