Тук съм.
Дарители на слава и на чувства
дарители на святост и любов...
Отчаяни свидетели на време...
а може би и на живот!?
Самотници... Служители на Бога
Учители на добрина...
Къде са... вярата в народа
къде е нашта добрина!?
Вятърът студен, напомня
че любовта на нокът се крепи...
Не се отчайваи той ми казва.
Човек си... такъв си остани.
Безкрила птица, опитва се да полети...
Нещастникът крила разперва...
Любителят, надеждата крепи...
А самозванецът е цар на мрака.
Какво ли е да го почувстваш...
живота... не само своят но и на врагът.
Тоз същият от който ти се струва
че потъва ни светът.
© Ангел All rights reserved.
