24 окт. 2012 г., 13:28

Туптящо

958 0 0

Досаден момент

на очакване тъпо, 

думи две разменени

неудобно висят.

 

Силуетни пейзажи 

от забързани хора

мълчаливо препускат,

не оставят следа.

 

Аз напук те обичам

в твоя собствен портрет, 

но пресеква гласът ми,

щом те видя пред мен.

 

А тълпата препуска,

без да виждам защо,

накъде и дали 

има смисъл от нея.

 

В нея си само ти, 

без нюанс и без фон,

едноцветна картина - 

твойте черни очи.

 

Само те побеждават

мойта жажда за думи

и остават безмълвно 

туй туптящо сърце.

 

Ала как да изкажа

колко влюбено бие

то за твоето умно 

и прекрасно лице?

 

Ето пак подминавам 

теб и тихо тая

туй, що искам да знаеш, 

ала нямам слова. 

 

 

24 октомври 2012 година

София 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...