24.10.2012 г., 13:28

Туптящо

951 0 0

Досаден момент

на очакване тъпо, 

думи две разменени

неудобно висят.

 

Силуетни пейзажи 

от забързани хора

мълчаливо препускат,

не оставят следа.

 

Аз напук те обичам

в твоя собствен портрет, 

но пресеква гласът ми,

щом те видя пред мен.

 

А тълпата препуска,

без да виждам защо,

накъде и дали 

има смисъл от нея.

 

В нея си само ти, 

без нюанс и без фон,

едноцветна картина - 

твойте черни очи.

 

Само те побеждават

мойта жажда за думи

и остават безмълвно 

туй туптящо сърце.

 

Ала как да изкажа

колко влюбено бие

то за твоето умно 

и прекрасно лице?

 

Ето пак подминавам 

теб и тихо тая

туй, що искам да знаеш, 

ала нямам слова. 

 

 

24 октомври 2012 година

София 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...