16 мая 2009 г., 10:57

Твоето присъствие

886 0 17

Поглъщам светлината от твоите очи

и този блясък магнетично ме привлича,

и като река, която към морето се стреми,

посрещам те с нежност, нямаща насита,

 

Присъствието твое е извор на лъчи,

които с чудна топлина за мене бликат

и с цвят копнежност ме даряваш ти,

когато чаканите думи устните изричат. 

 

Усещам те, погалваш моите коси

и тихо, нежно отново ми се вричаш, 

и цялото пространство сякаш се топи,

в тоя миг вълшебство, когато ме обичаш.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...