16.05.2009 г., 10:57

Твоето присъствие

885 0 17

Поглъщам светлината от твоите очи

и този блясък магнетично ме привлича,

и като река, която към морето се стреми,

посрещам те с нежност, нямаща насита,

 

Присъствието твое е извор на лъчи,

които с чудна топлина за мене бликат

и с цвят копнежност ме даряваш ти,

когато чаканите думи устните изричат. 

 

Усещам те, погалваш моите коси

и тихо, нежно отново ми се вричаш, 

и цялото пространство сякаш се топи,

в тоя миг вълшебство, когато ме обичаш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...