16.05.2009 г., 10:57

Твоето присъствие

882 0 17

Поглъщам светлината от твоите очи

и този блясък магнетично ме привлича,

и като река, която към морето се стреми,

посрещам те с нежност, нямаща насита,

 

Присъствието твое е извор на лъчи,

които с чудна топлина за мене бликат

и с цвят копнежност ме даряваш ти,

когато чаканите думи устните изричат. 

 

Усещам те, погалваш моите коси

и тихо, нежно отново ми се вричаш, 

и цялото пространство сякаш се топи,

в тоя миг вълшебство, когато ме обичаш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...