Поглъщам светлината от твоите очи
и този блясък магнетично ме привлича,
и като река, която към морето се стреми,
посрещам те с нежност, нямаща насита,
Присъствието твое е извор на лъчи,
които с чудна топлина за мене бликат
и с цвят копнежност ме даряваш ти,
когато чаканите думи устните изричат.
Усещам те, погалваш моите коси
и тихо, нежно отново ми се вричаш,
и цялото пространство сякаш се топи,
в тоя миг вълшебство, когато ме обичаш.