ekstasis (Михаил Цветански)
589 5067
24 янв. 2015 г., 19:55

Твой 

  Поэзия » Любовная
481 0 4


Излъжи се, че ме обичаш…
цял живот в истините се давим.
Вярваш ли, че съм различен,
мъж лесно мерак не дава…

Укори ме, че пия много,
щом ми подпалиш мрака…
Мека си като огън,
въглен ти е душата…

Изгуби ме в една прегръдка –
забремени се със орис…
Две кокичета на гръдта ти
пролет разлистват гола…

Намери ме в сълза от болка,
ако за миг не те искам
С устни ми дай прокоба -
твой да съм и единствен.

© Михаил Цветански Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??