Jan 24, 2015, 7:55 PM

Твой

  Poetry » Love
703 0 4


Излъжи се, че ме обичаш…
цял живот в истините се давим.
Вярваш ли, че съм различен,
мъж лесно мерак не дава…

Укори ме, че пия много,
щом ми подпалиш мрака…
Мека си като огън,
въглен ти е душата…

Изгуби ме в една прегръдка –
забремени се със орис…
Две кокичета на гръдта ти
пролет разлистват гола…

Намери ме в сълза от болка,
ако за миг не те искам
С устни ми дай прокоба -
твой да съм и единствен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...