Твой
Излъжи се, че ме обичаш…
цял живот в истините се давим.
Вярваш ли, че съм различен,
мъж лесно мерак не дава…
Укори ме, че пия много,
щом ми подпалиш мрака…
Мека си като огън,
въглен ти е душата…
Изгуби ме в една прегръдка –
забремени се със орис…
Две кокичета на гръдта ти
пролет разлистват гола…
Намери ме в сълза от болка,
ако за миг не те искам
С устни ми дай прокоба -
твой да съм и единствен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
