(на любимата ми съпруга)
И днес, след толкова години
все търся името ти вярно,
сред минали летá и зими,
като на филм се връщам бавно.
През лятото ти бе русалка
вълшебно тиха до скалата,
коси разпуснала във мрака,
в очите ти блести луната.
Топола беше в есента,
макар и тъжна, неспокойна,
красива с жълтите листа ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.