Твоето име е любов
(на любимата ми съпруга)
И днес, след толкова години
все търся името ти вярно,
сред минали летá и зими,
като на филм се връщам бавно.
През лятото ти бе русалка
вълшебно тиха до скалата,
коси разпуснала във мрака,
в очите ти блести луната.
Топола беше в есента,
макар и тъжна, неспокойна,
красива с жълтите листа
окичили осанката ти стройна.
През зимата снежинка бяла
в топлите ми длани беше,
от снежно царство долетяла
с усмивка нежна се топеше.
На пролетта ми бе кокиче,
в хлад и мраз за мен живяло,
с' сърце невинно на момиче
за вечен празник все мечтало.
Неволно казвам ти съпруга
пред чужди хора без покана,
но ти си част от мене - друга
и по-добра и по-засмяна.
И пак подреждам имената
и търся в думи смисъл нов,
открил накрая във душата,
че твойто име е Любов.
Пловдив
21.09.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
